МаЖор (Мария Божкова)
93 90
7.05.2019 г., 17:15 ч.

Въглени 

  Поезия
667 1 5

Чернилката от въглени събирам,

светът е заравнен догоре с нея.

Как да мога в черно да намирам 

още смисъл за да оцелея?

 

Как да си намирам цветовете 

ярко- положителни, прекрасни? 

Въглените парят, но не светят. 

И да светят, в мене ще угаснат. 

© Мария Божкова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Palenka(Пепи),благодаря за коментара!
    Така ми дойде моят коментар- в рими. С малко преправяне е възможно да бъде добавен, като трети куплет,да. Но двете куплетчета изразяват точно моментното ми настроение, в което са писани, а той - настроението ми от сега.
    Другите, какво мислят? 🙂
  • и стиха в комента ти ми харесва, що не го добавиш към цялото стихотворение?
  • Фениксът в мен ще оцелее!
    Тъгата ми в рими ще се излее,
    за да гаси душевните клади
    и най- доброто от мен да извади. 😔

    Пожелавам ви Слънце ☀ , приятели!
    Да топли в душите и да свети в очите!
    Благодаря ви, че сте тук☀️🕊️🌻!
  • Мъдър и изящно поднесен двукуплетен стих. Поздравление МаЖор!
  • А върху тлеещите въглени може да се разгори жарава... Поздрави!
Предложения
: ??:??