May 16, 2006, 9:18 PM

Въглени от самота 

  Poetry
776 0 2
Въглени от самота
Ето пак вали
и плача от тъга,
пак силно в мене ще боли
от любовта.
Усещам онази капка самота,
чувствам я и галя със ръка.
Виждам как - блестяща -
пада във дланта,
а след нея идва
и умира бавно тя -
моята надежда, ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Христо All rights reserved.

Random works
: ??:??