Въглени от самота
Ето пак вали
и плача от тъга,
пак силно в мене ще боли
от любовта.
Усещам онази капка самота,
чувствам я и галя със ръка.
Виждам как - блестяща -
пада във дланта,
а след нея идва
и умира бавно тя -
моята надежда, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Iniciar sesión
Registrarse