Вълча отплата
/Свидна/
Промъкна се до малката врата,
подуши я и тихо я отвори,
на пода спеше той,
в пиянска самота,
омразата в кръвта му заговори.
Безшумно пропълзя до своя враг,
безпомощен и спящ, като кошута,
да впие зъби в неговия врат,
бе първата му мисъл във главата.
Но погледът му спря върху ръката , ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up