Вълча отплата

7 окт. 2022 г., 06:39

Поэзия » Любовная

327 0 4

Вълча отплата

/Свидна/

Промъкна се до малката врата,

подуши я и тихо я отвори,

на пода спеше той,

в пиянска самота,

омразата в кръвта му заговори.

Безшумно пропълзя до своя враг,

безпомощен и спящ, като кошута,

да впие зъби в неговия врат,

бе първата му мисъл във главата.

Но погледът му спря върху ръката ,

без жал убила вълчата жена,

захапа я и стисна за отплата,

пред него всичко май почервеня.

Разкъсаната плът със бели кости

и онзи вик пронизал безжалостно нощта,

останаха далеко в онази малка стая,

навярно при човека с откъсната ръка.

Скалата спряла нейде чак във небесата, притихнала го чакаше във звездния безброй,

той от високото захвърли там ръката,

след туй заплака тъжно със своя вълчи вой!