ВЪЛЧА ПЕСЕН
Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.
Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.
Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.
Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют.
От игличките елхови сутрин взе да ме боли!
Сякаш с трясък на пищови пукат сивите скали.
Помня ли в коя година лед пъртината ми скри?
Век ли, ера ли се мина? – чакам слънцето в зори.
Цял живот във снеговея, вълк да срещна, ми е брат.
Сам-самичък, тихо пея в тоя страшен вълчи свят.