ВЪЛЧА ПЕСЕН

Вятър в снежната кория чорли птичите гнезда.

Нощем сури вълци вият връз плешивите бърда.

Под Луната тънкорога скърца въздухът от студ.

Ни хралупа, ни бърлога – да намеря тих приют.

От игличките елхови сутрин взе да ме боли!

Сякаш с трясък на пищови пукат сивите скали.

Помня ли в коя година лед пъртината ми скри?

Век ли, ера ли се мина? – чакам слънцето в зори.

Цял живот във снеговея, вълк да срещна, ми е брат.

Сам-самичък, тихо пея в тоя страшен вълчи свят.