Самотна вълчица без вълчета
в мрака - една китара седемструнна
извива горестта си към небето
за отнетата любов безумна ...
Всяка струна е вълче бездомно,
изплакано сред въглени тъга,
свалящо ти досами леглото
бледата, посърнала луна ...
"Остави ме!" - казаха ти! Замълчи!
Китарата разплаква... Не плачи!
Безпощадна е съдбата!
Какво от туй, че навън е мрак, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up