Endlesss
95 112
Jul 4, 2012, 2:11 PM

Вълчицата 

  Poetry » Other
740 0 8
Беше нощ.
Озъби се на спомена.
После тръгна по пътеката,
навътре някъде в душата.
Заспа.
А всъщност виеше по светлото.
Потръпна.
В съня си
бягаше по истини.
А лапите ù бяха изранени.
И миговете бяха изпочупени.
Във кожата ù се заби очакване. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© All rights reserved.

Random works
: ??:??