Вълчицата

4 jul 2012, 14:11

Poesía » Otra

736 0 8

Беше нощ.
Озъби се на спомена.
После тръгна по пътеката,
навътре някъде в душата.
Заспа.
А всъщност виеше по светлото.
Потръпна.
В съня си
бягаше по истини.
А лапите ù бяха изранени.
И миговете бяха изпочупени.
Във кожата ù се заби очакване. ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Вълчицата

Искате да прочетете повече?

Propuestas