ВЪЛЧИЦАТА В МЕН
Магия ли бе, сепнах се сама
във козината на прокуден самец?
Със скок се гмурнах в гъстата тъма.
А как се случи – даже спомен нямам.
Вълчицата в мен почна да расте –
на зъби, на бездушие и нокти.
От сянката ми стреснато щурче
преглътна сухо всичките си ноти.
Подгонена от лепкавия мрак,
луната спря – задъхана, на хълма.
И гарванът, политнал с дрезгав грак, ...