Feb 2, 2021, 11:32 PM

Вълците умират сами... 

  Poetry » Love
375 3 3
Вълкът е смъртоносно наранен.
Луната не пожали любовта му.
Не ще дочака утрешния ден.
(На късни обичи и кучета не вярват.)
Тя всяка нощ му светеше по пътя
и той я следваше от здрача до зорѝ.
А плячката за гладната му плът
не скриваха най-гъстите горѝ.
Но ето, че Луната е лъжлива.
Понякога се крие със проблясък
зад жълтите му точки на мастилото
напълнило небето със прекрасност. ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Данаил Антонов All rights reserved.

Random works
: ??:??