Вълците умират сами...

2 февр. 2021 г., 23:32

Поэзия » Любовная

335 3 3

Вълкът е смъртоносно наранен.

Луната не пожали любовта му.

Не ще дочака утрешния ден.

(На късни обичи и кучета не вярват.)

Тя всяка нощ му светеше по пътя

и той я следваше от здрача до зорѝ.

А плячката за гладната му плът

не скриваха най-гъстите горѝ.

Но ето, че Луната е лъжлива.

Понякога се крие със проблясък

зад жълтите му точки на мастилото

напълнило небето със прекрасност.

Вълкът, уви превърна се във жертва -

блуждаеща за нежност дива твар.

Понечил със очи да я погледне,

пронизаха гърба му със кинжал.

Каква любов е тази, щом се крие?

Мен болката превърна в единак.

Не мъка, а от гняв вълкът е виел,

тъй както аз, че Теб не изживях...

Стихопат.

Danny Diester

diesto (Данаил Антонов)

2021-02-04T18:24:10+02:00

❤️
angel-ina (Ангелина Стойчева)

2021-02-04T00:41:46+02:00

Дани, прекрасно е въпреки трагичната нотка. Трудно се коментира под такъв стих. Не защото не е добър. Стихът е отличен, но чувството е подтискащо... не можеш да останеш безразличен към болката на героя...и просто думите са слаби, за да се изкаже съпричастие със страдането на героя. Разбирам, съпреживявам, аплодирам!
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-02-03T07:14:51+02:00

Прекрасно, хиляди пъти!