Отрови душата
и гневът се блъска в моите стени...
Превърнах се в кукла -
красива,
блестящa,
на рафта ненужно стоящa...
Очите ми - стъкленици,
през които не потичат сълзи...
Превърнах се в крепост,
отломка от някаква любов...
Потънах в нощтa...
единствено стъпките си чувам сама... ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up