Отрови душата

и гневът се блъска в моите стени...

Превърнах се в кукла -

красива,

блестящa,

на рафта ненужно стоящa...

Очите ми - стъкленици,

през които не потичат сълзи...

Превърнах се в крепост,

отломка от някаква любов...

Потънах в нощтa...

единствено стъпките си чувам сама...

Няма да питам за теб -

черупката, пълна с любов.

Нежността ми, моля, забрави...

В нощите твои ще плача

като вълк единак!

                                               Най-силна ми е болката да знам, че ме обичаш,

                                                                                                    а не си до мен!