Макар за час, преплете ни съдбата,
с вълшебни думи шепнеха листата...
Магични багри в сънища трептяха
и в миг дочухме музика позната...
Не съм художник, но по лястовиците ще пратя,
изваяна, душата ти в дъгата...
Ще свети винаги във мрака,
като светулка ще те води към зората...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up