Макар за час, преплете ни съдбата,
с вълшебни думи шепнеха листата...
Магични багри в сънища трептяха
и в миг дочухме музика позната...
Не съм художник, но по лястовиците ще пратя,
изваяна, душата ти в дъгата...
Ще свети винаги във мрака,
като светулка ще те води към зората...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация