Сред гънките на времето чудато.
В извивките на делничния ден.
Зад приказния шепот на душата
присядам тихо със самата мен.
И слушам, слушам упоена
ритъма на живия живот.
Поемам дъх с радост учестена
на случая в неспирния му ход.
Закотвена в сърцето си долавям
Вселенското дихание отвред.
Но следвам пулса, стъпките към рая
от чудесата преминаващи пред мен. ...