Вълшебен пир

Oct 20, 2021, 4:27 PM

Poetry

473 3 2

Сред гънките на времето чудато.

В извивките на делничния ден.

Зад приказния шепот на душата

присядам тихо със самата мен.

И слушам, слушам упоена

ритъма на живия живот.

Поемам дъх с радост учестена

на случая в неспирния му ход.

Закотвена в сърцето си долавям

Вселенското дихание отвред.

Но следвам пулса, стъпките към рая

от чудесата преминаващи пред мен.

А те, редят се в наниза светлинен.

От яркост цялата дъга блести.

Очите ми се хранят до насита

в единство с тоз вълшебен пир.

Зад призрачни стени приижда

вечност,

през звук далечен с тътен глух

Долавям песен, нощна серенада...

Почакай миг, щастлива искам

да остана тук!

Please sign in with your account so you can comment and vote.

Самодива (Вики)

2021-10-21T16:35:20+03:00

Няма как да останем в единствен миг. Но има как да го повторим
M1234567891 (Миночка Митева)

2021-10-20T17:18:28+03:00

Хареса ми този пир, много!