На есенното утро във зениците
светът се прероди в по-нов,
понесе волно с полета на птиците
мелодия за истинска любов!
Оголените клони на дърветата
под снежната постеля се прибраха,
картината не беше вече есенна.
В сърцето на деня надежди спяха.
Снегът покри кафявата тоналност
на път, отдавна остарял
и сякаш начерта посока вярна,
превръщайки света в по-нов и бял! ...