Нощта беше росна, фантастична,
цареше необичайно сива тишина,
тънкостеблата борова горичка,
шумеше, омагьосана от любовта.
Небето тъжно, спомен отронен,
заплака с дъжд и бури, в есента,
а ние с теб на потока в ромола,
окъпахме всяка лекокрила мечта.
В корените с тебе сме се смесили,
в дъждовните капки още седим,
в защитната прегръдка на мрака,
вълшебството с теб ще споделим. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Log in
Sign Up