ВЪПРОС
Потънал във безбожна самота,
със криле прибрани, свити, кални,
погледне ли в просторните нагоре небеса –
вижда своя дом прокуденият ангел.
Обичаше времето си да прекарва там, горе,
където всички гледаха се с помирение,
а сега, загледан в небесносиньото море –
спомняше си много, изпълнен с недоверие.
И скиташе се той из улиците тесни,
като взираше се с поглед проницателен...
И съзря дете – тичаше то към него през улегналите преспи ...