Когато в облаците полетя,
Във светли небеса-простори,
оглеждам слънцето
и се опитвам да прегърна хоризонтите,
Под мен земята се върти с незнайна сила,
Разпънат макрокосмос на очакване,
Като от стара лента там заничат времето,
пространството,
секундите на миговете там си губят
и няма сенки и видения...
Тогава,
В тишина, ...