Херос (Георги Карадобрев)
5 6
28.07.2006 г., 20:12 ч.

Въпрос 

  Поезия
782 0 4

Когато в облаците полетя,

Във светли небеса-простори,

оглеждам слънцето

и се опитвам да прегърна хоризонтите,

Под мен земята се върти с незнайна сила,

Разпънат макрокосмос на очакване,

 

Като от стара лента там заничат времето,

пространството,

секундите на миговете там си губят

и няма сенки и видения...

 

Тогава,

В тишина,

В кристален блясък,

Аз чувам, виждам

И усещам.

Зная,

Че за да съм тук,

Аз трябва да съм повече

от къс небе,

от облаци,

Земя и хоризонти,

от Птица - полет,

слънце и безкрай!

 

Моя душа,

Дали ще разбера?

Коя си Ти?

© Георги Карадобрев Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Поздрави!!!
  • Благодаря на всички за хубавите думи!
    Дълго се колебаех докато публикувам, но накрая прецених, че думите трябва да се споделят.
    Още веднъж благодаря за топлото посрещане!
  • "Като от стара лента там заничат времето,
    пространството,
    секундите на миговете там си губят"
    и няма сенки и видения..."
    Поздравления Георги!



  • Аз трябва да съм повече
    от къс небе,
    от облаци,
    Земя и хоризонти,
    от Птица - полет,
    слънце и безкрай!

    Браво, Георги! Бъди! Хареса ми стихът ти! Поздрав!

Предложения
: ??:??