Apr 7, 2021, 11:53 AM

Въпрос 

  Poetry » Other
512 1 3

И питам се защо ми тъй завиждате?

Не съм красива и богата,

в сърцето на часовника сме равни.

Любимият отдавна ме забрави,

Приятели са ме предавали.

Усмивката напусна моят дом

(в последно време, казва , тук било студено)

И будя се среднощ от спомени

И често мия със сълзи лицето си.

А мъката, уви, не знам с какви оръжия

превзема все по-сигурно сърцето ми.

А вий ми отговаряте,

че ми завиждате за болката

защото тя била мерилото за щастие

© Надежда Тодорова - НадиКа All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??