NadejdaTodorova (Надежда Тодорова - НадиКа)
29 90
7.04.2021 г., 11:53 ч.

Въпрос 

  Поезия » Друга
509 1 3

И питам се защо ми тъй завиждате?

Не съм красива и богата,

в сърцето на часовника сме равни.

Любимият отдавна ме забрави,

Приятели са ме предавали.

Усмивката напусна моят дом

(в последно време, казва , тук било студено)

И будя се среднощ от спомени

И често мия със сълзи лицето си.

А мъката, уви, не знам с какви оръжия

превзема все по-сигурно сърцето ми.

А вий ми отговаряте,

че ми завиждате за болката

защото тя била мерилото за щастие

© Надежда Тодорова - НадиКа Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??