(На порасналото ми дете)

              Пита моето дете, разпитва,

              колко е голям света.

              Може ли човек да литва,

              като птица в небесата.

              На дъгата да се покатери

              да погали със ръка

              слънце, облаците бели,

              да се носи над реката.

              Много ли е времето-година,

              повече е месец или век.

              Много ли сме аз и ти – двамина,

              колко може да е жив човек.

              Пита моето дете, не спира,

              колко е голяма любовта.

              И накрая в мен се взира:

              "Тати, ти си най-голям в света!"