(На порасналото ми дете)
Пита моето дете, разпитва,
колко е голям света.
Може ли човек да литва,
като птица в небесата.
На дъгата да се покатери
да погали със ръка
слънце, облаците бели,
да се носи над реката.
Много ли е времето-година,
повече е месец или век.
Много ли сме аз и ти – двамина,
колко може да е жив човек.
Пита моето дете, не спира,
колко е голяма любовта.
И накрая в мен се взира:
"Тати, ти си най-голям в света!"
© Хари Спасов Всички права запазени