Защо си ни направил Ти от кал?
Нямаше ли благородни смеси?
Калта сега не ни е идеал,
измъчват ни по-други интереси.
Защо създаде Ева от ребро?
Калта ли свърши Господи за нея?
Защо не я направи от стъкло,
да е чуплива като подивее?
Родният Си син, защо изпрати
на Словото децата ти да учи,
от Твоите създания да пати
и на разпятието да приключи?
Защо мълчиш сега, когато трябва
да ревнеш срещу злобата в душите?
Казваше, че в любовта е хляба,
а сякаш Сам лишаваш ни от жито?
Задавам Ти въпросите директно,
а в лабиринта няма изход, знам.
Калта човешка вече се размеква
и се превръща във заврял катран.
© Валентин Йорданов All rights reserved.
разкошен стих...