В планината, високо на снежния връх,
далеч от града, смрадта, суетата,
замижил пред слънцето, останал без дъх,
със поглед зареян, далеч в синевата.
Усетил мощта и онова съвършенство,
създало ни нас и земята,
почувствал в душата блаженство,
със взор, запленен в красотата.
Разбираш, че животът е мисъл,
родена във едно със този безкрай.
Както в древността мъдрецът написал,
че тя няма ни начало, ни край. ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up