В планината, високо на снежния връх,
далеч от града, смрадта, суетата,
замижил пред слънцето, останал без дъх,
със поглед зареян, далеч в синевата.
Усетил мощта и онова съвършенство,
създало ни нас и земята,
почувствал в душата блаженство,
със взор, запленен в красотата.
Разбираш, че животът е мисъл,
родена във едно със този безкрай.
Както в древността мъдрецът написал,
че тя няма ни начало, ни край. ...