Когато потъваше славният връх
на мойте големи успехи
и се сгуши на топка връз килима от мъх,
тогава се сетих за всеки,
който бе горе високо до мен,
а днес ме погази с подметки нечисти.
Разпознах ви, другари – в нерадостен ден,
приятели верни. Или егоисти.
Навярно отдавна ковете ми кръста.
И пускате свойте артистични сълзи.
Потънах сред присмех. На мушка на пръсти,
дето сочат влечуго, което пълзи. ...