6 апр. 2017 г., 14:31

Върхове и падения 

  Поэзия
772 1 12

Когато потъваше славният връх
на мойте големи успехи
и се сгуши на топка връз килима от мъх,
тогава се сетих за всеки,

 

който бе горе високо до мен,
а днес ме погази с подметки нечисти.
Разпознах ви, другари – в нерадостен ден,
приятели верни. Или егоисти.

 

Навярно отдавна ковете ми кръста.
И пускате свойте артистични сълзи.
Потънах сред присмех. На мушка на пръсти,
дето сочат влечуго, което пълзи.

 

От вас се научих да бъда различен
от стадната форма, където гъмжи...
И не на овца, а на вълк да приличам.
И той срещу вашата низост ръмжи.

 

От вас се научих на доблест и сила.
На всичко човешко да бъда носител...
Днес само Бог ми е тиха закрила.
Съдник един. И един отмъстител.

 

А утре, когато отново достигам
върха на житейския стълб – небесата,
преласкан и прехвален от вашата лига,
о, псета, отново ще милвам челата ви.

 

Защото ще бъдете покъртително жалки
от гледната точка на хора достойни.
Сега се покрийте в мравуняци малки.
И множете се още в стада многобройни.

 

А аз ще дочакам... Какво ми остава?
То времето просто търкаля кълбета
от вятър пустинен, снежинки и лава...
И ми дава пространство да стигна небето.

© Jane Doe Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • "От вас се научих да бъда различен
    от стадната форма, където гъмжи...
    И не на овца, а на вълк да приличам.
    И той срещу вашата низост ръмжи.
    От вас се научих на доблест и сила.
    На всичко човешко да бъда носител...
    Днес само Бог ми е тиха закрила.
    Съдник един. И един отмъстител."
    Ще кажа само:ПИШИ!Искам да те чета!
  • Благодаря,Еси,Пепи!Доставихте ми удоволствие с присъствието си!
  • "Всяко стадо си има мърша." Важно е да се опазим от заразата и да се съхраним, като Човеци!Поздрави, Лора!
  • Чудех се как очно да се впиша тук... и само ще кажа, че всеки има своите върхове и падения. Стихът ти много ми допадна, Лора! Приеми моите поздравления!
  • Човекът по начало
    си е канибал
    така по лошият
    е оцелял.
  • Какво да стане?Нищо!
    Просто героят се изолира от низостта и лицемерието, в своя мъничък свят.И там съхранява себе си,докато наблюдава със съжаление зловещия канибализъм отвън.
  • Върхове и падения
    любов и омраза
    състояния и чувства
    но толкова са близки.
    А ако възходът не дойде какво ли ще стане?
  • Имаме леки разногласия,приятелю!Но да не спорим в ефир Драго ми е,че си тук!
  • Но Лора,другото е неподправен идеализъм.И изглежда противоестествено.😚
  • Да оставим сложните думи настрана,и простичко да обобщим,че хората се нагаждат в полза на собствените си блага и интереси.Факт!Благодаря от сърце за мнението ви,Стойчо и Мариан!
  • Лора,тази равносметка,която лирическият герой си прави е с горчив и ироничен привкус ,т.е. вече е осъзнал факта,че едно общество притежава пороците на отделния човек,които се мултиплицират в обществена линия на поведение.Браво!😎
  • Поздравления, Лора! Блестиш!
Предложения
: ??:??