Дъждовносиво стелят се над мен сълзи

                                                                                 като проклятие

и вплитат ме във мрежи от мъгли -

                                                                                          безумно съзаклятие...

И аз премазана се взирам зад завесите от

                                                                          бяла самота,

ала не виждам днес лъчите ти през

                                                                                      мръсните стъкла...

Превило гръб, премина лятото край мен,

                                                                                       като забързан влак,

а аз жадувам още топлия му плен,

                                                                          но няма как...

Върни ми го! Сандъчето със миди

                                                                     и желания,

не искам твоите листа изсъхнали

                                                                          и оправдания!

Върни ми лятото! На теб съм го

                                                                нарекла

и в всяка песъчинка по брега съм се

                                                              зарекла,

че щом те няма, сърцето ми сиво,

                                                                 разсечено,

със лятото то ще се люби безумно и диво

                                                                 обречено...