Дъждовносиво стелят се над мен сълзи
като проклятие
и вплитат ме във мрежи от мъгли -
безумно съзаклятие...
И аз премазана се взирам зад завесите от
бяла самота,
ала не виждам днес лъчите ти през
мръсните стъкла...
Превило гръб, премина лятото край мен,
като забързан влак,
а аз жадувам още топлия му плен,
но няма как...
Върни ми го! Сандъчето със миди
и желания,
не искам твоите листа изсъхнали
и оправдания!
Върни ми лятото! На теб съм го
нарекла
и в всяка песъчинка по брега съм се
зарекла,
че щом те няма, сърцето ми сиво,
разсечено,
със лятото то ще се люби безумно и диво
обречено...
© Кристина Все права защищены
но няма как"-е ,да !