Пусто е! Тъмно е! Къде избяга ти? Няма светлина!
Поне една пролука да ми бе оставил ти - за да дишам.
За да вярвам в светлината. В слънцето дори.
Да вярвам, че го има.
Да вярвам, че отново ще видя твоите очи. Къде избяга?!
Върни се!
Върни ми радостта!
Върни ми усмивката!
Върни ми надеждата!
Стоя сама, мисля пак за теб, а не трябва.
Лягам, ставам, а ти отново си пред мен и защо не мога да те имам?!
Не те ли заслужавам?! ...