Пусто е! Тъмно е! Къде избяга ти? Няма светлина!

Поне една пролука да ми бе оставил ти - за да дишам.

За да вярвам в светлината. В слънцето дори.

Да вярвам, че го има.

Да вярвам, че отново ще видя твоите очи. Къде избяга?!

Върни се!

Върни ми радостта!

Върни ми усмивката!

Върни ми надеждата!

Стоя сама, мисля пак за теб, а не трябва.

Лягам, ставам, а ти отново си пред мен и защо не мога да те имам?!

Не те ли заслужавам?!

Не заслужавам ли да те докосвам?! Не заслужавам ли да те целувам?!

Не заслужавам ли да те обичам?!

Искам те, а теб те няма!

Искам те, а теб те има само в сърцето ми, а искам те наяве!

Накара сърцето ми да крещи, а сега те няма.

Обсеби мислите ми, а сега те няма.

Накара ме да те жадувам, а сега те няма.

Върни се!

Покажи ми светлината, която ми отне,

без да ме попиташ дали ще ти я дам.

Покажи ми я отново - не ми я взимай, нуждая се от нея!

Когато я има, всичко е красиво - тогава мога да мечтая,

тогава, когато виждам светлина, а ти избяга и я взе със себе си.

Върни ми я! Върни се ти!