Поезия с усмивката на проза –
един намачкан лист стърчи
от гръден джоб наместо роза,
стихът отдавна не личи.
Защо е трябвало да те започвам?!
И двамата ще станем прах!
Седял си дълго в тъмното заточен,
сакото чистих го и прах...
Но тебе няма как да те изтрия,
дъх – пролет, с валса на Шопен
топи снега като магия...
Върни минутите за ден! ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up