28.11.2019 г., 9:07 ч.

Върни обратно 

  Поезия
475 8 6
Поезия с усмивката на проза –
един намачкан лист стърчи
от гръден джоб наместо роза,
стихът отдавна не личи.
Защо е трябвало да те започвам?!
И двамата ще станем прах!
Седял си дълго в тъмното заточен,
сакото чистих го и прах...
Но тебе няма как да те изтрия,
дъх – пролет, с валса на Шопен
топи снега като магия...
Върни минутите за ден! ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Всички права запазени

Предложения
: ??:??