В душата ми вилнее буря,
очите ми са празен път.
А споменът е като въглен,
във който се таи света.
Обичах те и безнадеждно
все още те обичам - виж,
страстта ми е пропита с нежност,
макар и да се промениш.
Сърцето ми крещи: "Върни се,
обичай ме като преди
и щом животът има смисъл,
то този смисъл да си ти".
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up