Върни се

26.08.2007 г., 0:35 ч.

Поезия

2147 0 6

В душата ми вилнее буря,
очите ми са празен път.
А споменът е като въглен,
във който се таи света.
Обичах те и безнадеждно
все още те обичам - виж,
страстта ми е пропита с нежност,
макар и да се промениш.
Сърцето ми крещи: "Върни се,
обичай ме като преди
и щом животът има смисъл,
то този смисъл да си ти".

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Върни се

Искате да прочетете повече?

Предложения