Aug 18, 2009, 11:36 PM

Въртележка 

  Poetry » Other
865 0 2

Пълен кръг от неясни брътвежи и мечти,

сивкав прах, полепнал по изтръпнали устни.

Писъци весели, падане, ставане - още или

ще се оставим  на съдбата в ръцете изкусни?

 

Въртим се щастливо, забравили сякаш да спрем.

Гласовете се смесват в плетеница от смях разпилян.

Вятърът играе в косите ни, без да разберем.

Край нас обикаля нечий пропукан син блян.

 

И ето, че спираме и кацаме обратно в свойто „сега” - 
въртележката ни е спестила доста сълзи,
така че пак си плащаме и се качваме - по-лесно е така.
А въртележката май си измислихме сами.

© Мария All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??