Пълен кръг от неясни брътвежи и мечти,
сивкав прах, полепнал по изтръпнали устни.
Писъци весели, падане, ставане - още или
ще се оставим на съдбата в ръцете изкусни?
Въртим се щастливо, забравили сякаш да спрем.
Гласовете се смесват в плетеница от смях разпилян.
Вятърът играе в косите ни, без да разберем.
Край нас обикаля нечий пропукан син блян.
И ето, че спираме и кацаме обратно в свойто „сега” -
въртележката ни е спестила доста сълзи,
така че пак си плащаме и се качваме - по-лесно е така.
А въртележката май си измислихме сами.