Mar 19, 2015, 6:37 PM

Върви 

  Poetry » Love
387 0 10
В Ъ Р В И
Едно сърце от обич озарено
пропука нежно в утрото леда,
ала отново стана му студено.
Мираж ли беше само любовта?
Не търсеше за себе си простори,
капризите си то да разиграе,
а лъч безгрижен във трептящи взори
отдавна бе престанал да сияе.
Но в тази нощ магия тригодишна
развърза възел. Плисна ме вълна.
До мен доплува вярата предишна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Стойна Димова All rights reserved.

Random works
: ??:??