Върви

19.03.2015 г., 18:37 ч.

Поезия » Любовна

5.0 / 5

412 0 10

В Ъ Р В И
Едно сърце от обич озарено
пропука нежно в утрото леда,
ала отново стана му студено.
Мираж ли беше само любовта?
Не търсеше за себе си простори,
капризите си то да разиграе,
а лъч безгрижен във трептящи взори
отдавна бе престанал да сияе.
Но в тази нощ магия тригодишна
развърза възел. Плисна ме вълна.
До мен доплува вярата предишна ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

Предложения

След дъжда
Под есента

Сега си пътник в есента белязан от сто жълтеещи през клоните посоки. Вървиш невиждащо, с листа према...
Бях и съм

Бях просякът светец, измолващ грях от твоя поглед ангелски пречистен. И след душата ти нагоре полетя...
Когато те обичах...

Когато те обичах – беше пак такава бяла, снежнобяла зима... Навън прехвърчаше измислен сняг. А аз по...

Още произведения »