ВЪРВИ, ДУША...
В прозореца космата нощ наднича
и драска по стъклото, хапе прага;
небето с ноемврийско безразличие
над мръзнещите керемиди ляга.
Неспиращ монотонен дъжд препира
в нощта на калното поле зеблото,
невидим вятър с тънки пръсти свири
една немлъкваща протяжна нота.
И немислима пустота се сцежда
по кривите студени мъртви клони –
оловна, сива, глуха безнадеждност ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up