7.02.2012 г., 22:37 ч.

Върви, душа... 

  Поезия
899 0 15
ВЪРВИ, ДУША...
В прозореца космата нощ наднича
и драска по стъклото, хапе прага;
небето с ноемврийско безразличие
над мръзнещите керемиди ляга.
Неспиращ монотонен дъжд препира
в нощта на калното поле зеблото,
невидим вятър с тънки пръсти свири
една немлъкваща протяжна нота.
И немислима пустота се сцежда
по кривите студени мъртви клони –
оловна, сива, глуха безнадеждност ...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валентин Чернев Всички права запазени

Предложения
: ??:??