Върви напред, назаде не поглеждай

May 7, 2021, 4:39 PM

Poetry » Landscape, Odys and poems, Free verse, Other

951 1 0

Понякога безкрайно всичко ти се види,

очи не можеш да затвориш ти и глътка въздух да поемеш с дълбоко отворените ти очи.

Чудиш се дали пътят е пред теб и направо трябва да вървиш.

Сърцето ти е сякаш кротко безутешно, но в душата твоя вътре огънче гори.

Гори, прогаря и слънцата в небесата ярко със своя лъч ги сгрява.

Искрицата е тънка и коварна, но сърцето огъня отново го подпалва.

The work is a contestant: