Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
Nov 15, 2009, 11:34 PM

Върви си, развържи ме 

  Poetry
505 0 8

Щом вече казах сбогом, любовта
ще може ли в гърдите ми да стихне.
Да стане пепел след жарта
и просто някак да си иде.
Ръцете ми да бъдат пак ръце,
а не крила, с които да витая
във звездно, влюбено небе,
в което с трепет да гадая.
Дали ще сетиш във гръдта си дъх,
напомнящо ти мойто име,
да свърнеш, ех, тъй изведнъж,
 за малко само да ме видиш.
Аз искам своето сърце.
Да дишам с пълна гръд и до насита.
Не стигаше ми въздуха без теб
и все оставах без дъха ти ненапита.
Аз искам своята земя,
да стъпвам боса и щастлива.
В окови тежки се превърна любовта.
Върви си, обич... развържи ме.

© Евгения Тодорова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??