Djein_Ear (Евгения Тодорова)
1624 13907
15 нояб. 2009 г., 23:34

Върви си, развържи ме 

  Поэзия
503 0 8

Щом вече казах сбогом, любовта
ще може ли в гърдите ми да стихне.
Да стане пепел след жарта
и просто някак да си иде.
Ръцете ми да бъдат пак ръце,
а не крила, с които да витая
във звездно, влюбено небе,
в което с трепет да гадая.
Дали ще сетиш във гръдта си дъх,
напомнящо ти мойто име,
да свърнеш, ех, тъй изведнъж,
 за малко само да ме видиш.
Аз искам своето сърце.
Да дишам с пълна гръд и до насита.
Не стигаше ми въздуха без теб
и все оставах без дъха ти ненапита.
Аз искам своята земя,
да стъпвам боса и щастлива.
В окови тежки се превърна любовта.
Върви си, обич... развържи ме.

© Евгения Тодорова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??