Вървим…
Нощ е и двамата с теб сме далече,
както над нас онези малки звезди.
Вървим и се вслушваме в думите си –
единият съветва, а другият – мълчи.
Морето е близо,
усеща се дъхът на нежни вълни –
разбиват се, както кръвта ми в момента кипи.
Вървим и се вглеждаме в душите си –
единият вярва, а другият – почти.
Пясъкът е студен, но краката ни,
тъй както са боси, докосват - ...